ВЛИЯНИЕ НА ШУМА ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Какво представлява шумът?

Шумът е силен или слаб звук с неопределена и непостоянна честота, който се чува при едновременно приказване на много хора, когато вятърът духа листата на дърветата или когато има триене на различни предмети един в друг.

Шумът представлява от физична гледна точка звукова вълна. Човешкото ухо улавя шум с честоти от 16 до 20 000 Hz, като с напредване на възрастта този диапазон намалява. Ако механичните вълни са до 16 Hz, те се наричат инфразвук, а ако са над 20 kHz са ултразвук. И двата вида вълни – ултразвукът и инфразвукът – са недоловими за човешкото ухо.

Все повече хора обаче се принуждават да сменят местоживеенето си поради висок шум. В Европа това правят около 10 000 души всяка година. Излагане на шум със сила над 90 dB в продължение на повече от осем часа може да доведе до щети за ушите. Да не забравяме, че музиката в дискотеките обикновено е със сила около 95–110 dB.

Все пак да не пропускаме, че има шумове, които вредят на слуха, но има и такива, които създават приятни усещания: шум от птици, ромоленето на поточе в гората, гласът на славей.

Какво е характерно за шума?

Шумът с травматично въздействие върху човешкия организъм има четири характерни черти. Това са ритъм, времетраене, интензивност и спектър. Опасният за слуха шум започва от 80 dB. От гледна точка на спектъра най-опасни са високите честоти на тоновете. Шумът с непрекъснат ритъм е по-вреден от този с прекъсвания, а продължителността на излагане на звуковата травма е един от основните фактори за начало на слуховата увреда. Критичната граница за постепенна загуба на слух е излагане на шум от 115 dB в продължение на 15 минути. За 100 dB границата е 2 часа, а за 95 dB – 4 часа. За да се избегне повреда на вътрешното ухо, времето за излагане на силен шум трябва да намалява с увеличаване на неговата интензивност. Това е едно от основните правила за хора, които работят при високи нива на шум.

В ежедневието си не сме изложени постоянно на силните шумове от реактивните двигатели на самолетите например, както и от различните пневматични машини. Неоспорим факт е обаче, че ни съпътстват други шумове с по-нисък интензитет, които не водят до слухови нарушения, но при тях може да се стигне до промени в сърдечносъдовата дейност и във функционирането на нервната система. Получават се нервност, недобър сън, шум в ушите, разконцентрираност. Всичко това се отразява негативно върху качеството на живот.

Малките шумове – до 50 dB, не водят до органични увреждания. Силното говорене, непрекъснато включеният телевизор, врявата в един дом са причини за недобър сън, умора и раздразнителност. Работата на климатика, хладилника, миксера и останалите малки домакински електроуреди не е заплаха за слуховия ни апарат, но все пак може да повлияе за повишаване или намаляване на апетита, да увеличи нивото на стрес и да окаже влияние върху качеството на нашия сън. А това са компоненти, които влияят на психичното ни здраве.

Нашите родители и прадеди не са познавали тези проблеми и макар че на пръв поглед не усещаме ежедневния шум, но трябва да подчертаем, че в съвременния живот той действително води до преумора, отсъствие на енергия, раздразнителност, липса на концентрация... Част от навиците днес – лягане с таблет или лаптоп, слушане на силна музика и др. подобни, наистина застрашават нашето здраве. Те създават у нас демотивираност, ставаме раздразнителни и разконцентрирани, по-бързо се отказваме от поставените по-рано цели, по-проблемно започваме да решаваме възникналите проблеми.

Кога сме изложени на шум и какви видове шум съществуват?

Човек е изложен на различни видове шум още от раждането си. Влияние оказва и този, който се счита за нормален (шумолене на листата в гората – 20 dB, тих глас – 40 dB, нормално ниво на телевизора – 60 dB), а така също и този с по-голям интензитет – от уличното движение (90 dB), от гръмотевиците (120 dB) и други. Всички шумове с интензитет над 80 dB се считат за акустична травма.

Продължителното излагане на шумове над 80 dB може да доведе до повреда слуховите възприятия. Към тази застрашена група спадат хората, работещи в някои отрасли на промишлеността, които са изложени на шум от различни устройства и машини. Този вид шум се нарича и бял шум, понеже притежава широк звуков спектър. Различава се от т. нар. битов шум, който е почти повсеместен дори в малки населени места.

Ето защо Националният институт за професионална безопасност и здраве на САЩ препоръчва за горна граница на промишления шум този с интензивност 85 dB. Над 9 милиона американци с проблеми в слуха са получили увредата поради излагане на вредното действие на промишлените шумове. „Тапите“ за уши, поставяни във външните ушни канали, и специалните антифони намаляват шума с 15–30 dB. Да не забравяме и обикновените памучни тампони, но при тях намаляването е значително по-малко – около 7 dB.

Може ли шумът да доведе до стрес и инфаркт?

В зависимост от интензитета, спектъра, времетраенето и ритъма шумът – заедно с физиологични увреждания като тахикардия, високо кръвно налягане и увреждане на слуха – влияе върху нашето психично здраве, като предизвиква нервност, безсъние, раздразнителност, бързо изморяване, нарушена концентрация или нейната пълна липса, смущения при ученето и други симптоми.

Понякога, когато е подложен на постоянен шум, организмът на човек изпада в стресова ситуация, а това води до повишаване на кръвното налягане, увеличава се нивото на мазнините (липидите) в кръвта – предпоставки за поява на коронарни заболявания и оттам за инфаркт.

Учени от Берлин изследвали няколко хиляди пациенти, които били настанени в болници с признаци на остър сърдечен инфаркт. При проведените наблюдения и изследвания се установило, че около половината мъже и 30% от жените са били изложени по-продължително време на вредни нива на шум.

Високите децибели, на които сме изложени всеки ден, увреждат не само нашия слух, а оказват вредно въздействие върху целия ни организъм. Те предизвикват и синдрома на хроничната умора. По тези причини шумът се смята за специфично замърсяване на околната среда, което ни влияе негативно – ето защо ставаме раздразнителни, свръхчувствителни, губим добрия си сън и сутрин ставаме уморени вместо отпочинали. Силната музика, на която сме изложени в дискотеките или която слушаме със слушалки дълго време; телефонът в близост до леглото ни, който периодично звъни, докато спим, са част от съвременните дразнители, които застрашават нашето здраве. По тези причини по-често започваме да губим в по-ранна възраст слух в сравнение с нашите родители, баби и дядовци.

Може ли да се стигне до пълна загуба на слух?

Подлагането в продължение на една минута на шума от рок концерт на живо може необратимо да застраши слуха ни. Вероятно по-лесно ще повярваме на това, ако кажем, че шумът от такава изява е сравнима с шума от използването на пневматичен компресор (115–120 dB). Разбира се, тук могат да помогнат антифоните. Признаците за загуба на слух първоначално продължават няколко часа, след като сме били изложени на високите нива, а след това утихват и изчезват. Ако обаче излагането на високи нива на шум продължи дълго време, след първоначалната увреда с временен характер може да настъпи и трайна загуба на слуховите възприятия. Тя се проявява първоначално почти незабележимо при високите честоти. Първите симптоми за това са, че детските и женските гласове се чуват доста по-слабо. Загубата на високите честоти води до деформиране на звука до такава степен, че говорът става почти неразбираем, когато се говори дори и високо.

Как да се защитим от шума?

За да се предпазим от негативното въздействие на шума върху нашето здраве, трябва да изолираме жизненото си пространство и работното си място. За целта бихме могли да използваме специално разработени антифони, когато упражняваната професия го изисква. Добре би било и да посещаваме лекар периодично, за да проверяваме слуха си, ако сме работници и служители, подложени в работата си на този фактор.

В отраслите на промишлеността с високи нива на шум за целта има разработени и се прилагат специални програми за защита. Основен въпрос обаче се явява какво да правят хората, които в ежедневието си са подложени на влиянието на шума от уличното движение, от постоянно работещите звукови уредби и телевизори, непрекъснато звънящите телефони и т.н. Това е и причина в градска среда продажбата на сънотворни и успокоителни да е доста увеличена.

Човешкият организъм трябва да релаксира от заобикалящите го врява и шум, с които е така характерна почти всяка градска среда. По тази причина специалистите не без основание препоръчват използването на един или друг вид антифони.